posh` (Таня Атанасова)
267 5344
Apr 3, 2008, 2:38 PM

Тъжно време 

  Poetry » Other
662 0 9

Болката в очите сякаш беше поробила небето,

                                   с тих поклон тъжеше времето.

Ни слънце сушеше с парещи лъчи сълзите,

                                   ни дъжд с тях се сливаше и нежно заличаваше.

Вятър отвяваше шапките и паяжините,

                                   живеещи между закачалките на черните рокли.

Румените бузи - платна бели, а белите рози - черни,

                                   сбогуването с навика преобразява дните, душите.

Навсякъде тишината бавно се разстилаше,

                                   дори душичката в креватчето сладко спеше.

Между нежеланието да повярваш и желанието да се събудиш,

                                    денят отмина, оставяйки те още по-пуст.

Благи слова в съня шепотно напомнят:

                                    "Добрите хора първи се споминат,

                                     а сърца ги веч жалеят, в паметта живеят.".

И наместо тоз, що искаш да се върне,

                                     болката възкръсва всяка утрин...

© Таня Атанасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??