Jun 18, 2013, 11:40 AM

Тъма 

  Poetry
703 0 4
Пак съм стигнал до никъде,
в нищото,
без момиче, което
да удовлетворява мечтите ми.
Страх ме е да кажа: ,,Обичам те”.
Страх ни е да не проличи.
Че и двамата сме доволно себични.
Че живеем в грях и отричане.
На очевидните истини.
Някъде, в нищото, пак сме до никъде.
Две създания божии... И ничии.
В които прозират лъжи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??