Тъмната стая
Тъмната стая, пространство без врата.
Тъмната стая, кубче в човешката ръка.
Тъмната стая, късче самота.
Тъмната стая, черна скала до брега.
Често до нея отивам,
търся пролука,
но винаги оставам навън,
навън да чакам, тука.
Морето до мене бучи,
бурята в него не спи.
Отварям слепите си очи
и виждам хиляди удавени съдби.
А тъмната стая все там си стои,
гледа невъмутима и само мълчи.
Черна усмивка по стените пълзи
и тихо се ронят бели сълзи.
© Цвети Векова All rights reserved.
