С черно пиша най-светлите думи,
с мъка изказвам най-нежните слова,
всеки лъч на слънцето в деня ми
привиква при мене нощта.
Приема ме черната обич,
всеки спомен при мене се връща,
всяка малка топла искрица
в бял скреж се превръща.
Копнея за топла прегръдка
да запали огъня в мен,
да потъна в нежния пламък
и да целуна светлия ден....
© Никоя All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
