Тънка,червена линия,
проряза небето на моето съзнание,
потопи ме, някъде далече където,
е празно и пълно със знание.
Летящо килимче от рими,
към влюбен поет е адреса,
шейни с елени през зими,
возят красива фея - контеса.
Метла летяща ги гони,
но губи мощност по пътя,
малка нимфа сълзи нежно рони,
загубила се на кръстопътя,
аз уж равноправен участник,
в битката на славните триста,
в червеното вино на дядо удавник,
прозрях го това и го записах на листа.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
