Тънка,червена линия,
проряза небето на моето съзнание,
потопи ме, някъде далече където,
е празно и пълно със знание.
Летящо килимче от рими,
към влюбен поет е адреса,
шейни с елени през зими,
возят красива фея - контеса.
Метла летяща ги гони,
но губи мощност по пътя,
малка нимфа сълзи нежно рони,
загубила се на кръстопътя,
аз уж равноправен участник,
в битката на славните триста,
в червеното вино на дядо удавник,
прозрях го това и го записах на листа.