Тънка,червена линия,
проряза небето на моето съзнание,
потопи ме, някъде далече където,
е празно и пълно със знание.
Летящо килимче от рими,
към влюбен поет е адреса,
шейни с елени през зими,
возят красива фея - контеса.
Метла летяща ги гони,
но губи мощност по пътя,
малка нимфа сълзи нежно рони,
загубила се на кръстопътя,
аз уж равноправен участник,
в битката на славните триста,
в червеното вино на дядо удавник,
прозрях го това и го записах на листа.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
