Тънка,червена линия,
проряза небето на моето съзнание,
потопи ме, някъде далече където,
е празно и пълно със знание.
Летящо килимче от рими,
към влюбен поет е адреса,
шейни с елени през зими,
возят красива фея - контеса.
Метла летяща ги гони,
но губи мощност по пътя,
малка нимфа сълзи нежно рони,
загубила се на кръстопътя,
аз уж равноправен участник,
в битката на славните триста,
в червеното вино на дядо удавник,
прозрях го това и го записах на листа.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
