Върни се, желан шанс мой,
или остави ме във вечен покой.
Със луди пръсти аз сгреших
и отровата доброволно изпих.
Сякаш беше вчера.
Жестоки спомени просветват в моята глава.
Всяка сутрин, обед и след вечеря
плача за далечната прошка една.
Сълзите горещи през нощта
мокрят възглавницата мека,
сякаш единствена в света,
не намирам мъничко утеха. ...