Тънкострунни, разплакани нощите...
Тънкострунни, разплакани нощите
ронят своите звуци под пръстите,
ветрени сънища, долетели от спомени,
пеят със струните песен за ласките.
Летен вятър докосва душата и гали,
полъхът в очите потрепва във ручей,
бликат звездни сияния, луната гори,
огънят от нея пулсира по моите вени.
В лунен пламък изгарят и дланите,
в огнен полет две птици летят,
плачат струните, приютили сълзите
на сърцето и със болката пеят.
И нощта се разтваря във звуците...
две звезди - запалени свещи молитвени,
с тънкострунни ридания, тихо нашепват
на душата, восъчни думи във сълзи.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
