Тъпанар
Веднъж и ти почука
на входната врата.
Казах си- наслука!
Ей туй е любовта!
Зализах си косата,
наперен излетях.
Отворих ти вратата
и...просто онемях.
Не фея, а богиня
сияеше отвън.
Сушена бях смокиня,
дори изсъхнал пън.
Ти беше прозаична
и ми поиска сол.
Аз щях да се капична
и гледах като вол.
Май за дебил ме сметна
и тръгна заднешком.
Аз исках да те метна
на гръб...и в моя дом!
Стоях като вкопан,
а ти изчезна в мрака.
Нещастен донжуан,
изпусна тая кака!
Не тръгнеш ли в атака,
за гуша хванеш шанса,
теб самота те чака
и вън си от романса!
по стихотворението на Валери Станков-
Сякаш гръмотевица ме трясна
Сякаш гръмотевица ме трясна.
Бишна ме Сахарския самум.
Ти дойде при мен-така прекрасна!-
че по теб изгубих ум- и дум...
© Георги Янков All rights reserved.
