Тъпо стихотворение
Вървя и гледам как вървя
и виждам, че пристъпвам.
Дочувам звук от тишина.
По тишина ли стъпвам?
Пощипвам се. Не, не греша.
Виждам, че дочувам.
Вървейки мога ли да спя?
Навярно се преструвам.
То в тоя динамичен век
и тишината кряска.
Сам съм. Няма друг човек.
Лежат ненужни маски.
Мѝга старата Луна,
звездите парцалеят.
Дали към бъднини вървя?...
Децата ще се смеят.
Вървя и гледам как вървя,
а нищо се не види.
Дочувам песен без слова.
Мирише ми на миди...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
