Jan 19, 2011, 1:54 PM

Търкулна се животът

  Poetry
1.3K 0 23

Търкулна се животът

Раздърпано кълбо

Всичкото не е било

Забързано развява

Спомени раздърпани

За колене ожулени

За докоснато небе

За влюбено-одраскано сърце

Животът ни върти

Минават нощи дни

Надничат зад ъглите

Скрити чувства и вини

Като на кино

Главната играеш Ти

Пристанища тихи

Платната свити

И брод 

Един живот

И бряг и праг

Разплита се кълбото

Увлича ни хорото

Началото и края

Вечно колело

Дали е всичкото било

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...