Търкулна се животът
Раздърпано кълбо
Всичкото не е било
Забързано развява
Спомени раздърпани
За колене ожулени
За докоснато небе
За влюбено-одраскано сърце
Животът ни върти
Минават нощи дни
Надничат зад ъглите
Скрити чувства и вини
Като на кино
Главната играеш Ти
Пристанища тихи
Платната свити
И брод
Един живот
И бряг и праг
Разплита се кълбото
Увлича ни хорото
Началото и края
Вечно колело
Дали е всичкото било
© Любомир Деничин All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
