19.01.2011 г., 13:54

Търкулна се животът

1.4K 0 23

Търкулна се животът

Раздърпано кълбо

Всичкото не е било

Забързано развява

Спомени раздърпани

За колене ожулени

За докоснато небе

За влюбено-одраскано сърце

Животът ни върти

Минават нощи дни

Надничат зад ъглите

Скрити чувства и вини

Като на кино

Главната играеш Ти

Пристанища тихи

Платната свити

И брод 

Един живот

И бряг и праг

Разплита се кълбото

Увлича ни хорото

Началото и края

Вечно колело

Дали е всичкото било

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...