19.01.2011 г., 13:54

Търкулна се животът

1.3K 0 23

Търкулна се животът

Раздърпано кълбо

Всичкото не е било

Забързано развява

Спомени раздърпани

За колене ожулени

За докоснато небе

За влюбено-одраскано сърце

Животът ни върти

Минават нощи дни

Надничат зад ъглите

Скрити чувства и вини

Като на кино

Главната играеш Ти

Пристанища тихи

Платната свити

И брод 

Един живот

И бряг и праг

Разплита се кълбото

Увлича ни хорото

Началото и края

Вечно колело

Дали е всичкото било

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...