Търсене
но търся теб, любов,
душата ми излъгана
пропада в тъмен ров.
И търся правотата си,
жадувам топлина,
живея в самотата си,
потъвам във тъга.
...
Аз срещам те, магьоснице,
във хиляди лица
поглеждам ги, но после
те губя веднага.
Кажи кога обидих те?
С какво те нараних,
че толкова щастлива си
от моя тъжен стих...?
© София Ленова All rights reserved.
