Търсене
Светът пред мене е палитра
с небрежно смесени бои,
а мисълта ми се опитва
с тях нещичко да сътвори.
Но всеки опит мой различен -
ескиз така несъвършен,
неубедително прилича
на образа, живеещ в мен.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Nov 11, 2007, 6:22 PM
Comments
Comments
-
Един мой любим човек беше казал - "Запълни бялото с колорит "... Валя, ти си самият колорит !!! Изпълваш ме винаги, когато те чета !!! Благодаря ти ! -
-
-
-
Невероятна си ти, ВАЛЕНЦЕ!
С тази палитра рисуваш чудеса,
а ти самата си едно поетично ЧУДО.
С много обич за теб и твоите рисунки в стихове.
Editor's choice
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
