Търсене
Болезненият грохот отшумява
със собствен дъх на минали копнежи.
Гласът в теб мелодии припява,
фалшивост скрита без да забележи.
Осмислящ звук от минали познанства,
и кръпки от съпътстващи усмивки.
Стари тръпки в нови запознанства.
Мечти на пресекулки и почивки.
Угасващ изгрев пред студена зима,
горчи в устата. Леко натежава
и крехката причина да те има,
пристъпвайки по тлееща жарава.
Прикрит е смисълът на битието.
Изравяме компаси и атласи
към свойта муза. Търсим я, където
стои изправена и Господ ни я пази!
© Мария Божкова All rights reserved.
