Залязва слънцето...
Разхожда се човек самотен,
нахлупил той качулка -
за да е невидим той за тях и те за него...
Единствено в синхрон се чувства
с отминаващото време,
единствено синхрон изпитва
с дървета, птици, синева...
Върви си той, човекът с качулка -
наглед без цел и посока,
но пътя търси той в нощта,
търси истината -
свещ да проблесне изведнъж.
© Есфир Асфар All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
