Търси се читател
Кратка катранена нощ,
забулена до последния покрив.
Комин, а в краката му сутрин,
пристигнала с първия влак.
Мляко с оризови облаци
и препечени хълмове с вятър
ме мамят да дойда по-близо.
Ще оближа лъжичка от изгрев
със домашно сладко от ягоди.
Този ден е съдбовен за Джейн,
поседнала на ръба на метафора,
която чака да стане реалност.
Както винаги на тези места
по тънките улични глезени
се търкалят гривни от блокове,
докато старите керемидени къщи
шият подстригани храсти,
сгъват оригами от люляк
и рисуват стопани със кучета.
А Джейни седи на перваза
и е птица, небе и разпятие.
Тази сряда по някое време
градът ще разтвори краката си —
междубедрена шанца и спирка е
за купища хора-автомобили.
Дай ми дъжд, по-разплакан от вир
със пречупени китки и лакти.
Още няколко режисирани думи
и ще трябва да тръгвам обратно.
Джейн се приготвя да скача
от шестия етаж на душата си.
Тя е кратко и дълго присъствие
в скута на малцова близост.
А в съседните хладни апартаменти
танцуват разголени разговори,
готвят доматена супа
с крутони, моцарела и рукола.
Последно желание, въздух
и глътка напразно очакване.
Ще падне чадър от прозореца,
от шестия праг на живота.
Не успях да го хвана накрая.
Джейн е хартиена птица,
а мен не ме бива за автор.
Тя е кратко любовно стихотворение,
полетяло да търси читател.
© Пепър Формаджи All rights reserved.
