Nov 16, 2007, 8:36 AM

Търси се оптималния кмет за Бургас

  Poetry
833 0 1
От електората
се изпрати нова вест
към Съдбата,
искахме още днес,
добър човек
с авторитет, почтен
и с респект,
да не е женен, а -  ерген.
С висок морал
и с връзки надалеко,
да е разбрал,
как да ни говори меко.
В очите му сини,
честност и разбирателство да струи.
Да строи градини,
докато самият той се измори.
Да вижда бъдещето,
да не краде, да не граби,
или поне да има нерви здрави.

От Съдбата се получи
нов бърз отговор за час
"Ето, скоро ще научим
за новия красив кмет на Бургас!"
Но... ще бъде дяволит и зъл,
ще вижда бъдещето лошо.
Няма да има нито грам акъл
и май ще се казва Гошо!
Откъде ли долетяха
божиите наказания за разблудния град?
И всички се събраха
на площада в този обречен свят.
За греховете на жителите
днес ще бъде изпълнено наказание -
в отрова са потопени стрелите,
да избият всички за назидание.
И тъй, изборите пропаднаха,
населението полудя и се разбяга далеко,
а сега тук нямаше кой да говори с мене меко...

И след няколко години
в земята опустяла, оскотяла
без пейки и градини,
се разхождаше Съдбата ослепяла
Аз до нея за ръка я водя,
и разказвам й мита за Содом и Гомор.
Сред пустотата едвам ходим,
и гарвани и чакали запяват в хор:
"Тук, преди много времена,
живяха хора, злокобни хищници,
развяваха пиратски знамена
и се превръщаха в грешници.
От Бога заслужиха
едно велико огнено наказание -
да не видят свестен
кмет, ако не направят покаяние."
И предпочетоха да умрат
за добър град няма население тъй лошо,
останахме сред този ад,
аз, съдбата и кмета Гошо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно стихотворение!
    Поздрави за идейката!!!6+

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...