Nov 16, 2007, 8:36 AM

Търси се оптималния кмет за Бургас

  Poetry
831 0 1
От електората
се изпрати нова вест
към Съдбата,
искахме още днес,
добър човек
с авторитет, почтен
и с респект,
да не е женен, а -  ерген.
С висок морал
и с връзки надалеко,
да е разбрал,
как да ни говори меко.
В очите му сини,
честност и разбирателство да струи.
Да строи градини,
докато самият той се измори.
Да вижда бъдещето,
да не краде, да не граби,
или поне да има нерви здрави.

От Съдбата се получи
нов бърз отговор за час
"Ето, скоро ще научим
за новия красив кмет на Бургас!"
Но... ще бъде дяволит и зъл,
ще вижда бъдещето лошо.
Няма да има нито грам акъл
и май ще се казва Гошо!
Откъде ли долетяха
божиите наказания за разблудния град?
И всички се събраха
на площада в този обречен свят.
За греховете на жителите
днес ще бъде изпълнено наказание -
в отрова са потопени стрелите,
да избият всички за назидание.
И тъй, изборите пропаднаха,
населението полудя и се разбяга далеко,
а сега тук нямаше кой да говори с мене меко...

И след няколко години
в земята опустяла, оскотяла
без пейки и градини,
се разхождаше Съдбата ослепяла
Аз до нея за ръка я водя,
и разказвам й мита за Содом и Гомор.
Сред пустотата едвам ходим,
и гарвани и чакали запяват в хор:
"Тук, преди много времена,
живяха хора, злокобни хищници,
развяваха пиратски знамена
и се превръщаха в грешници.
От Бога заслужиха
едно велико огнено наказание -
да не видят свестен
кмет, ако не направят покаяние."
И предпочетоха да умрат
за добър град няма население тъй лошо,
останахме сред този ад,
аз, съдбата и кмета Гошо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно стихотворение!
    Поздрави за идейката!!!6+

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...