Усещаш ли душата си, приличаща на лебед - снежно-бяла, пухена, олекотена,
умееш ли да пиеш с мъртви устни животворната вода?
И случвало ли се е нивата в сърцето ти през август да е заледена,
да искаш да летиш, но да са болни, изнурени, твоите крила?
Във стомна празна, счупена, поглеждал ли си отражението си безмълвно,
с протегнати ръце оставал ли си недокоснат, нежелан?
А пръстите ти - някога докосвали ли са по плът безцветно и безкръвно,
не си ли се разхождал на здрачаване с паветата, но сам...
И примирявал ли си се със самотата си, тъй както тежко болен с участта,
като медуза плувал ли си във море от лед, без цел?
Страхувал ли си се, че си различен - подобно мед в катрана на смъртта,
целувал ли си своето въображение под плувнал в кръв имел? ...