ТЪРСЯ вятъра, който през реки, поля и друми
ще ми донесе най-искрените и мили думи!
ТЪРСЯ и радостта в очите,
в които се отразяват на слънцето лъчите!
ТЪРСЯ една поляна красива,
която небето всяка вечер с одеяло от звезди завива.
ТЪРСЯ багрите на залеза, за да ги нарисувам,
а нощем пак срещите му със зората да сънувам.
ТЪРСЯ капката роса, в която да потъна
и като спомен този миг в сърцето си да сгъна.
© Красимира Колева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
