Jun 10, 2009, 9:41 PM

У нас се крие бог

  Poetry
976 0 3

Омразата стоманена

куршум изплюва,

ето я съдбата променена,

един живот колко струва?!


От обичта на двама

един се ражда,

а омразата на други

цял свят разяжда.


Напоен с бензинна пара,

светът заспива задушен,

всеки сърба своята попара

и умира съкрушен!


Това ме мъчи и трови,

свободен съм роден, ала в окови,

роб на свят жесток,

роб с надежда,

че у нас се крие бог.

А кой ли го поглежда?!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...