Убежище
Убежище
Обсебват и владеят страхове
инстинкта ми
да си създавам настояще.
Отхвърля ли ги-
ще живея по-добре;
приема ли ги-
ще позная свое щастие:
изплаквано, изстрадано и изкрещяно
срещу бездушието на забързания свят.
Съдбата ми
не обещава да съм притежание
на разума, загледан в целите на утрешния ден.
За бъдещето му не бива да се притеснявам:
живея, с много обич, в своя си момент.
За мен е кожа, броня, граница, прозорче и врата-
убежище, в което оцелявам
и мога с теб уюта му да споделя.
*на Фери
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
