Убиец на минало
Лазиш по целия ми ум
и там си свил гнездо от думи
и като някакво виенско колело
рисува то онези спомени,
които не искам да забравя.
Думите ти ме обсебват с безмълвния си шум,
а наоколо тече поток от други,
който бързо ще пресъхне.
Срещам те във всеки поглед тъй зловещ,
може би заради теб около мен витае чуждата омраза.
Ти угаси светлото у мен и сега
ще го потърся някъде назад.
Държа те във восъчната свещ,
чийто светещ пламък
отдавна вече е изгаснал и студен.
Ти убиваш всекиго,
като новооткрита някаква зараза,
пламнала и опозната в началото на всеки.
И така те гледам там, където беше ден след ден,
векове преди да бъда тук, сега и днес.
Съзерцавам омразата с мъртвешките си пъстри очи...
Мъртва съм за болка, още си личи,
нали?
И когато съм сама, все още чувам твоето мълчание,
думите ми пак да заглушава.
И като неизпълнил обещание...
изчезваш.
Задушавал си ме, но ме убиваш и сега.
Защо ли не удавя и последната
капчица спомен от тебе останала?
Така ще си поема дъх.
Сега стоя на ръба на ледения връх
на падението и се мъча от него да скоча.
Какво ли ще загубя?
Само твойте думи?
Превръщам се в убиец на собственото си минало
и само кървави следи от думите ти ще останат
по моите ръце,
но аз ще ги измия в нов живот.
Няма да остане и следа от колело изминало
от теб.
19 . 03 . 2010
© Виола All rights reserved.
