Убиец на моята душа
Знаеш ли, какво е да те боли?
Знаеш ли, какво е да се мъчиш?
Знаеш ли, какво е да се давиш в сълзи?
Знаеш ли, какво е изход да не намираш?
Да се молиш и да не искаш да си тръгваш
и въпреки това да го правиш?!
Мразя те и те обичам.
Въздигна ме, а после ме остави!
Не знам дали сега те боли, така както мен.
Времето минава и не спира да боли!
Срина мен, духа ми и младостта ми.
А сега накъде да тръгна?
Какво да направя?
Как да се измъкна за час поне от болката?
Защо ме остави - нали бях мечтаното от теб момиче,
нали аз ти давах всичко?
Така ми се иска да те върна
и същевременно да те залича от спомените си!
Сънувам те нощ след нощ!
Плача ден след ден!
Сърцето ми е някъде там,
при скалите, с вълните разбиха се и мечтите,
щастливите мигове с нощта политаха.
Прежали ме с такава лекота,
като загубен портфеил в квартална кръчма!
Спомни си нощите, в които брояхме мечтите
една след друга и в крайна сметка най-много загубих аз!
Кажи къде сбърках, какво направих?
Какво да ти кажа повече -
направил си чудовище, неспособно да обича себе си,
камо ли някой друг! Добре! Тръгвам си!
И въпреки всичко, ще ти кажа колко много те обичам
и че ти прощавам!
И искам ти да си щастлив за моя сметка!!!
© Соня All rights reserved.
Поздравления!
Помагам, стига да искаш
