Убий ме, обичам те - Не ми дреме
Убий ме обичам те - Не ми дреме
Случваме ли го, то ли ни случва ?!
Времето, сякаш къпано в дъбова бъчва.
оставено да отлежи, изпиваме го и тежи.
Връщаме го пак, но веч не ни лежи.
Случи ли се или ще се случи…!?
Кой живял е повече - да ни научи!?
И ще ли му се да хвърчи?!
Сграбчваме го: “О, време, спри!”
И реже ли ни изкрещеният му вик,
проникнал в най-любовния ни стих.
А всъщност ехо бил е неговият вик -
издишано в безкрая от друг един войник.
И пак в най-страстната си песен
(Реквием за окъсняло злато в есен)
Небето и Земята в тесен коридор -
търкулват бъчвата - на времето затвор.
Беше ли или ще стане?!
Мрак или пък е зора, ?!
Щом време не остане,
къде ли пак (душа раздра),
кому ли ще пристане!?
Времето...........
Еманация в дъбова бъчва
Времето........
Билет двупосочен не връчва.
Сигурно кръгло е,
щом е във бъчва....
Времето -
време без време.....
дреме по никое време,
а за нас? - Не му дреме.
Без време, е време........
............................
______________________Р. Първанова
(Тече, минава, отминава, лети, хвърчи, замира, спира, не минава,
има, няма, малко, много, няма край,
цялото, никакво, дай ми, стига, не стига, не остана,
бол, кратко, оскъдно, трудно, без, на, мирно, довоенно, едно, по, в това, в същото, в друго, в наше, по ваше, галопира, не спира, не стига , крайно……безкрайно…
© Ренета Първанова All rights reserved.
