Jun 1, 2007, 3:15 PM
Убийство
Убиваме се бавно и мъчително
с думи, неизказани почти
и стреляме се със стрели-неистини
така, че най-силно да ни заболи.
Понякога дори за миг забравяме,
че бракът ни не е дуел
и трябва до безумство да си вярваме,
щом всеки с другия е поел.
Тревожим се за глупости, за нищо,
за поглед строг, за някой жест.
Забравяме - най-лесното е да обичаш
и ти обичан да ЖИВЕЕШ.
с думи, неизказани почти
и стреляме се със стрели-неистини
така, че най-силно да ни заболи.
Понякога дори за миг забравяме,
че бракът ни не е дуел
и трябва до безумство да си вярваме,
щом всеки с другия е поел.
Тревожим се за глупости, за нищо,
за поглед строг, за някой жест.
Забравяме - най-лесното е да обичаш
и ти обичан да ЖИВЕЕШ.
© Таня Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубав стих!Поздрав!
Така е и при мен и Момчо...
Познато.... -
Истинско!
-
Така е Таничка,често най-жестоко нараняваме хората,на които истински държим!
Браво за стиха! -
Дааам, верно забравяме! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и ти обичан да ЖИВЕЕШ."
Поздрави, Таня!!!