Ето, изкопахме вече гроба.
Класиката може да живее!
Убито в майчината си утроба,
бъдещето нека занемее.
Мислите му са заключени в окови,
редактирани от нечий слух.
Да забия ли в ковчега му пирони
или за всичко да остана глух?
Истината нелицеприятна
ще излезе в някой друг момент
и затова, че била е непонятна,
от съдника ще иска дивидент.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Усмивката е, за разкош, а иначе е тъжновато...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
