Ето, изкопахме вече гроба.
Класиката може да живее!
Убито в майчината си утроба,
бъдещето нека занемее.
Мислите му са заключени в окови,
редактирани от нечий слух.
Да забия ли в ковчега му пирони
или за всичко да остана глух?
Истината нелицеприятна
ще излезе в някой друг момент
и затова, че била е непонятна,
от съдника ще иска дивидент.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Усмивката е, за разкош, а иначе е тъжновато...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
