Учи, да не работиш!
(из цикъла "Вицове в рими")
В бюрото по труда в един квартал,
на дългата опашка безработни,
един човечец, рано побелял,
дочу неволно двама неграмотни
от малцинствата да роптаят как
редовно пренебрегвани били
от фирмите. Че имали мерак
да бачкат, но ги питали, дали
са учили, какво и до кога...
не плащали добре, а много строги
били към тях... Намеси се с тъга
човечецът, и каза: „Аз, за бога,
като съм учил двадесет години –
бях докторант, кадърен инженер –
какво постигнах... от началник в мина
да стана в диспансера портиер...
Да, прави бяха хората, когато
навремето ми казваха, - Учи!...
Учи, да не работиш!... Виж ме, брате,
че днес съм безработен, ми личи.”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
