Ненова чете Софокъл,
Тошко пита: "Тоз Патрокъл,
любовник на Ахил ли е?",
а пък класът от смях ще мре
Данчо на чина си легнал,
Ваньо пък до него седнал.
Неуспехът него дразни,
а пък Данчо сън го блазни.
Недко казва: "Аз ще уча
и шестица ще забуча!",
но му идват все петици,
щот` си мисли за девици.
Туй са нашите момчета,
общо взето са пердета.
Трудничко се с тях говори,
имат тесни кръгозори.
© Александър Валериев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
