Учителко
Учителко, аз знам какво ни даде:
Ти ни научи и ни завеща
как да обичаме по-малките наслади
и да се радваме на малките неща.
Когато, с тебе влязохме в школото,
ний можехме единствено, да сричаме.
Ти посади в сърцата ни доброто
и ни научи силно да обичаме.
Ти ни въведе на познанието в двора,
по начин, който само ти умееш.
И ето ни пред теб - големи хора,
с които искаме да се гордееш.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
