Учителко, аз помня те такава
Не бях от ученичките прилежни,
описвах в стих стремежи и мечти.
Мълчеше ти и вместо: — "Дай бележник"!
Все казваше: — "Стани и прочети"!
Къдриците ти – рано побелели
и зная – половината от нас,
но колко с теб сме плакали и пели...
Обичаше те целият ни клас.
Когато поотраснах, пожела я
тетрадката. — Вземи, но я пази!
И днес е от началото до края
в следи от твойте искрени сълзи.
Видях те днес, животът те смалява,
усмихваш се, но знам, че ти горчи...
Учителко, аз помня те такава –
четяща стих, със съ̀лзи на очи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
