Jan 8, 2017, 11:51 AM
Учителят любим, но...
Подобно на бездомно куче
скитосва селските дворове
и търси сам деца да учи
на правопис и правоговор.
Родителите бизнесмени
го гледат някак със насмешка.
,,Учѝ детето без проблеми
и гледай да не стане грешка!"
Държавата е пас, нехае,
подхвърля му по някои залък
и как да върже двата края
учителят любим, но жалък!?
© Исмаил Али All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И вярно, и тъжно, и все по-зле...
-
Тъжно и много вярно! Майка ми цял живот беше учителка... Поздравления за този стих!
-
Добре дошъл, Хари! Благодаря ти от сърце!
-
Боже...
-
Благодаря ти, Лили, за отношението!
-
Тъжна самоирония за притиснатия в ъгъла народен будител.
-
Благодаря ти, Пламка, че надникна и оцени!
-
Чудесен стих.
-
Добре дошъл, Ванка, в скромната ми къщичка! Благодаря ти от сърце за добрите думи!
-
За първи път се докосвам до твоята поезия! Актуално е! Приеми и моите поздравления за хубавия стих!
-
Благодаря, Роси, приемам го като поздрав!
-
Добре дошла, Албена и ти благодаря за съчувствието!
-
Тръпки ме побиха от този стих!... Силен и правдив! Поздравявам те, Пламене, също и майстора за избора! И го прибирам в любими.
-
Ценообразуване: отговор от 6-годишно ; отговор от 10-годишно; отговор от 14-годишно. (?)
-
Краси, драго ми е, да ми гостува мъдрец като теб! Жив и здрав да си и по-честичко ни навестявай!
-
Ех бе приятелю...Още си спомням учителя ми по рисуване, турчин, Велиев се казваше- нямаше техника на който да не ни научи.Училището беше превърнал в галерия - три етажа картини, линагравюри, скулптури.Най-доброто! Сигурен съм че това сега го няма...Някой си е понапълнил джоба, а гроб джобове няма! Какво още да ти кажа,на мен ми остана дарбата за рисувам, мога и скулптура да изработя-навремето изкарах четиридневен изпит по рисуване в Даскалския в Кърджали и то с отличен.Като видяха пълната колекция моливи НВ и ахнаха...После на дърти години бях учител по растениевъдство в техникума.Събратя сме.Гледай смело напред и дано да даживеем по-щедри дни! Зем.
-
Любомира, Влади, Пастирке на светулки, Латинка-Златна, Безжичен, Гаврил благодаря ви за отношението!
-
От тридесет години съм учител.В началото беше добре, но откакто въведоха пазарния елемент при възнаграждението ни т.е.:бюджета на училището се формира на базата брой деца, нещата се обърнаха наопаки.Започна се една надпревара за набиране на повече ученици! Появиха се ,,мъртвите души''- ученици само на списък, непосещаващи учебните занятия. Разтуриха малките училища, обезлюдяха селата и ред други негативни последици за българското школо...
-
Всичко си казал с "учителят любим, но жалък!?"! Аз съм на много години! Но помня всяка секунда с учителката си в първи клас - Милка Кирова! А сега как е с децата? - реторичен въпрос, разбира се - те са лишени от преклонението пред Учителя! За жалост...
-
Актуално е!
-
Истина, от която боли... Браво, Исмаиле!
-
В този ред на мисли трябва да има и стихотворение за работодателя.
-
Благодаря ти, Кери, жива и здрава да си!
-
Което е вярно, вярно е...
-
Влади, Марина, Лиа, Наде, Светлане, Иржи, Силве, Роси, благдаря ви от сърце, че надникнахте и споделихте, а на Майстора специални благодарности за това, че го изрови, поизтупа от прахта и го поднесе на читателите! Бъдете живи и здрави и Доброто да ви дърпа!
-
Ще говоря почти от първо лице,Исмаиле.Дъщеря ми е учителка-от 1-4 клас в София.Толкова е снижена цената на тая професия,учителя има повече задължения,отколкото права.Дори децата парадират с това.Истина е,че зависи от семейството,и ако го смъмриш,то ти казва"знаеш ли кой е баща ми?!На бюфета учителя брои стотинки за кафе,а дете плаща за нещо с....50 лева!!И заплатите не са кой знае какво,но който си обича професията,той се раздава.....
-
Браво, човече! Казал си го много добре. Дано някой те чуе!
-
Най-добрият ми приятел беше учител. "Стига ми любовта на децата!"-Така казваше. Отиде си на 65.Поклон, пред всички Учители!
-
Истината е, че за детето първо всичко започва от семейството...Учителят е онази брънка,която да насочи нашите деца към онова, за което бленуват, мечтаят.Да учителят е човекът отварящ им вратата към живота.Написано красиво,точно с ярък реален изказ.
-
Селският учител..., те не останаха вече..., за съжаление, а в големия град - не са жаЛки...!!!
-
Тъжно, но вярно, Исмаиле! Поздравления за стихотворението!
-
Благодаря ти, Васко! Винаги си добре дошъл! Учител съм и го казвам от първо лице!
-
Поздрав! Винаги актуален!
-
Благодаря, Ани! Благодаря, Руми!
-
Исмаиле, не за първи път подхващаш актуална и болезнена тема!
Поздравявам те за твоята съпричастност! Аплодисменти! -
Вярно, за съжаление...
-
Безжичен, Роси, Веси, добре дошли! Благодаря ви!
-
За голямо съжаление, така е. Поздравявам те за стихотворението!
-
Уви, точно...
-
Една държава загива, щом учителите са изтикани в най-гадната перифирия. Щом "елит" са.разни "работодАтели"-латифундисти и "собственици", чийто бащи са били мръсна комунистическа и посткомунистическа номенклатура, усвоители-крадци на еврофондове, разбирай на вноски, откраднати от теб, от мен, от всекиго! Всички, без изключение! Няма политически сили, няма общество, нищо няма! Кой да пази България? Няма го! Амин и Бог да я прости нашата България!
-
Благодаря ви, Младене, Силве, Любима, Васке, че споделихте!
-
Да, до там я докараха политиците! Пълнят паниците на "богоизбраните" Харесах!
-
Понякога им казвам, че за да получат 1к, трябва да изработят 4к-5к за чорбаджията... Понякога върши работа 
-
Браво Исмаил!
-
Много актуално стихотворение. За жалост на такъв хал са нещата. Селата са критерий за истинското състояние на делата в една държава. Щом се е стигнало дотам с учителите, които винаги са били представител на интелигенцията, значи нещата са бедствени. Но ние това отдавна си го знаем, с пишман управници, които за жалост сами си избираме. Сами си окачваме въжето около шията. Да четем дядо Вазов и Ботев - на каква почит са били даскалите още по турско. Поздравявам те, Исмаиле!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
