... удряща на камък
Не съм от камък. Въпреки че искам -
да струпаш път от мене щом се съмва.
(А ти и без това в юмрук ме стискаш
и хвърляш ме... но без да казваш дума.)
Не съм.
И твойта майка не е бùла
(a виж - противното не се доказва!),
но ти езика си прехапал, мили.
Веднъж премери - три пъти отряза.
И падам на земята извънрелсно
(във превод) – като камък от сърцето ти,
чертаейки си линия в отвесност –
по нея да се вдигна. (По инерция.)
... но ти не даваш.
Твойта майка също.
(И зейва бездна между мен и теб.)
А после как да вярвам, че се връща
напук при планината Мохамед,
когато няма как да я повдигне?!
(И за дружината са нужни двама!)
... на теб ти е удобно във полите ù.
Сбогом за това.
Не съм от камък.
... и тази дирижирана любов
до извода порелсно ме докара:
че няма ненаказано добро.
... А майка ти
все повече е стара!
© Лора Димитрова All rights reserved.
Благодаря ви!
