УЖ ПРИЯТЕЛ, АМА ВЯТЪР

Вятър чука по вратата, с клонче пише по стъклата:

„Роси, хайде във гората да танцуваме с листата!

Виж ги колко са красиви,  пъстри, весели,игриви!

Аз ще свиря, ти ще пееш, ще се гоним, ще се смеем!“

„Ветре, аз съм ти сърдита!“

“Но защо?“

“И още питаш!

Ти открадна ми балона, панделката, камиона!

А на детската площадка ме засипа с мръсен пясък!

Лепна захарен памук върху кучето напук!“

„Извинявай, извинявай, страшно много съжалявам!

Ей сега ще полетя, други ще ти донеса!

И балон, и камион, и играчки цял кашон!“

„Ама как си го представяш? Зная, пак ще ги откраднеш!

После някои деца за тях дълго ще тъжат!

Вместо с мене да играеш,  или просто да се шляеш,

По-добре поработи, всички перки завърти!

Ух, а уж си ми приятел, уж приятел,ама...вятър!“