Уж тръгнах за доброто да напиша
Доброто е корица приседлива,
останала от вчерашен обяд,
която бързо в кофата отива
на този зъл, преял и хладен свят.
Доброто е от камери отблясък,
за показност, пари, или престиж,
гаврошче край претъпканата маса,
очите гладни, лакомнико, виж,
зениците ти – станали монети,
сърцето ти – заключен трижди сейф
и този век душицата краде ти,
добър си ти – пиян, или на кеф.
Уж тръгнах за доброто да напиша,
но ме боли душата на поет.
Красивата ви приказка издиша,
щом дават ви по новините в пет.
А аз да беше само моя воля,
света студен прегърнала го бих,
на кой ли Бог рисуван на се моля?
Не знам, но скътах добротата в стих.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
