Улица "Бездомна"
Крача сам по улица „Бездомна“.
Улицата тъне в мрак, небрежна,
тъй е малка, но и тъй огромна.
Ходя сам по улицата снежна.
Асфалт покрит от дупки, зее,
рев, псувни и вой се чуват,
клаксонът неспирно пее.
Бедните със вятъра танцуват.
Орехът замръзнал приказки шепти,
за живота тъй бе късно,
псета лазят под изгнилите липи.
Сняг се трупа - пак е мръсно.
Слънцето изгря, бледо като мим,
трепна, излетя. Горчиво ни измами,
с капки от дъждовен грим
в улицата мокра ни издави.
Тече животът ден след ден
по улицата бедна, но огромна,
и все не можем да се спрем,
крачим си по улица „Бездомна“.
© Денис Метев All rights reserved.
