Улица "Поети"
Опитваш се да чуеш тишината.
(Тя сигурно не знае, че си тук?)
Да поговориш с егото на вятър.
Когато всички чувства са табу!
За да пораснеш бавно и полека.
(Отново. До човешкия си ръст).
Мъдрец обаче, още го е рекъл:
Че трябва да отпиеш от дъжда!
А той вали... единствено в очите:
На залез слънце в къщичка на Юг.
За пътя ли? По-хубаво не питай!
Пътечка всъщност. Къщата-иглу?
Не те обърквам! Аз не се научих?
В неделен ден те вземам за момче.
А после проумявам. Че си скучен!
Безмилостен с мечтите си? Човек.
Но въпреки това... ще ти покажа:
Ще срещнеш първо техните души.
Там всички разстояния са фрази!
А времето измерват само в стих!
Адресът ли? В Май: Улица “Поети”.
Пък номерът: Море. Звезди. Луна!
Отидеш ли ще бъде безпредметен
животът, в който вече беше стар...
© Ангел Колев All rights reserved.
