Заглъхва тук на стъпките кънтежа
по този стогодишен калдъръм.
Приключили са шумните строежи
във сенки на смокини и салкъм.
И приютени тук антични занаяти
събудени от древния си сън
очакват те, прекрачиш ли вратата
тегобите, като в музей остават вън.
За да обичаш Пловдив ти е нужно малко!
Той древна и красива е душа...
И да пропуснеш да го посетиш е жалко!
Вратата е отвотена. Ела!
© Ангел Милев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
