Заглъхва тук на стъпките кънтежа
по този стогодишен калдъръм.
Приключили са шумните строежи
във сенки на смокини и салкъм.
И приютени тук антични занаяти
събудени от древния си сън
очакват те, прекрачиш ли вратата
тегобите, като в музей остават вън.
За да обичаш Пловдив ти е нужно малко!
Той древна и красива е душа...
И да пропуснеш да го посетиш е жалко!
Вратата е отвотена. Ела!
© Ангел Милев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
