Mar 12, 2009, 4:00 PM

Улици 

  Poetry » Other
1637 1 33


На Владо

Ч.Р.Д., пиле!




Тежеше ключът ми от празната къща.
Дори ми се скъсаха няколко джоба.
А дългата улица
                                   нямаше свършване...
Когато те срещнах, се сви небосводът.
На две разделен,
                                     го събра във очите
и с топла ръка ми показа безкрая,
а аз ти предложих
                                        смеха и мечтите,
и светло убежище в моята стая.
Запълних дома си със твоето име
и с глас тишината за теб аранжирах.
Съблякох страха ти,
                                       облякох те в рими
и малка усмивка с любов избродирах.
А ти ми прости прозаичното в мене
и всеки един оцелял недостатък.
В замяна ти давам
                                     най-топлото време
и улици гладки със слънце нататък.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??