Apr 14, 2009, 10:46 AM

Улисаност

  Poetry
441 0 0

Когато си вървях улисан

по спечения калдаръм - край дворчета

с нависнали сред прашния гъстак,

смокини в млечна зрялост, за които

се носеше мълвата - вкуси ли ги някой,

ушите му аламинут прорастват,

за да опре тавана на вълшебството... -

дочух подметнатото гърбом:

"Удавник сламката докопва!..."

Ослушах се, но нищо чудно.

Обърнах се, но не съгледах сянката...

Пък и светилото висеше

съвсем отвесно - та помислих -

засяга ли ме или - не. Навярно,

защото тъкмо си представях

целувка с вкус на морска пяна -

горчива, топла и безстрастна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...