Уловените мисли не чакат,

търсят пространство да литнат...

уловените мисли са влакът 

и гарата, на която ще стигнат.

Пътуващи, търсещи, реещи

да следват мечти и простори...

едва уловени, несмеещи,

треперещи, но не и позьори...

Че щом споделим си мечтите,

щом сбъднем ги, вече ги нямаме,

остават пустеещи дните,

които назаем да даваме...

Уловените мисли мечти са,

реалност, недей ги погубва!..

Изплакани, споделени, добри са

щом сърцето човешко всички долюбва...