Aug 12, 2018, 2:13 AM

Ума ми взел, но обич Бог ми дал.... 

  Poetry » Other
908 12 27

Въртят се дните, като листове принтирани,
със две лица и кой добър, кой лош
и всеки стих със миг отложено умиране,
купува времето. За час по грош.

 

Въртят се нощите – безсъници, желания
и тиха лудост прави те поет.
Звездите все са на въздишка разстояние,
часовникът ти спира – на без пет...

 

Въртят се хората и явно са нормални те,
душите си продаващи, без жал.
И мислят: Поетеса? Значи малко чалната...
Ума ми взел, но обич Бог ми дал...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??