Умея да запълвам тишини,
но все по-рядко вече ми се иска.
Отмествам погледа си настрани –
моментът на превключване е рисков.
Говоренето взе да ми тежи
и в тишината се потапям бавно.
Тук няма надпревара и лъжи,
а казаното е с изтекла давност.
Харесва ми да пребивавам тук,
където мислите ми си почиват,
където няма и следа от звук
и от сетивност разумът се свива. ...