Умира се
Умира се от мъка, Господи,
умира се...
Недей ги слуша младите,
че времето лекува!
Не ми разказвай птиците,
че връщат се
и че гнезда ще свият с още повече любов...
Умира се...
И не за ден -
за цялото безвремие
на вечността в космическа пустиня,
разрязваща като трион сърцето както бие
гневно, учестено -
като в утроба мъртва,
докато душата жива не изгние.
Недей ги слуша!
Изгревът се раждал преоткрит.
...Но болката е старата
и става по-могъща -
от черепа,
през лакътя,
до малкият ми пръст...
И призоваваш да удари гръм,
и да се свършва.
И да заспи душата изнурена во веков -
спокойна,
равнодушна под покров...
Защото се умира от любов.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
