Умира чувството, което
донесе много красота,
умира бавно във сърцето,
умира тихо любовта.
И няма тя да се завърне,
ще бъде спомен тих, изпят.
Денят отново ще отмине
без своя цвят и аромат.
Годините ще я засипят,
ще отшуми страстта.
В словата ми ще я открият
любителите на стиха.
Частица някъде ще тлее
дълбоко в моята душа.
Ще може ли до теб да стигне?
Умира тихо любовта.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
