Умира чувството, което
донесе много красота,
умира бавно във сърцето,
умира тихо любовта.
И няма тя да се завърне,
ще бъде спомен тих, изпят.
Денят отново ще отмине
без своя цвят и аромат.
Годините ще я засипят,
ще отшуми страстта.
В словата ми ще я открият
любителите на стиха.
Частица някъде ще тлее
дълбоко в моята душа.
Ще може ли до теб да стигне?
Умира тихо любовта.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
