Умираща душа
Навсякъде е само една
безмълвна тишина,
а моята душа,
бавно отива си във самота.
А къде си ти,
къде си сега?
Зная скиташ нейде по света
и разбиваш хиляди сърца.
Караш другите да страдат,
тъй както направи и със мен.
Остави ме да гния нейде във тъма,
и да страдам за любовта,
проклинайки своятя съдба.
Сега радваш се, нали?
Радваш се на моите сълзи
и на това, че мене ме боли?
Но знай,
всичко веч за мен изгуби смисъл.
Сега моля те,
недей идва утре!
Не клякай
пред каменната плоча
тъй студена.
Веч е късно за цветя,
отиде си от тоя свят,
моята душа.
Върви,
по пътя си върви!
Уби ме някой!
И това бе ти!
© Владимир Петков All rights reserved.
