Умни сме, умни сме, много сме умни
Умни сме, умни сме, много сме умни,
с думи маскирани – много добри,
то на бунище пожар, като лумне –
сухо, сурово и мокро гори.
Смели сме, смели сме, колко сме смели,
в топлата стая, куршуми и дим,
гладен народът, измислици мели,
дойдат ли избори, хоп и заспим...
С думи жонглираме, тъй речовити,
и мъдростта ни, струи и струи...
Други за нас да кроят бъднините –
кула от пясък се трудно строи.
Да, полюлявайте лъвове днешни,
сладкоречивото его на щик.
В бъдното, дето децата ще срещне,
царят е гол, а глупакът – велик.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
