Apr 7, 2005, 3:32 PM

Уморена съм ...

  Poetry
1.4K 0 2
Уморена съм...
От тебе ли,
от дните ли?
Не зная!
Дали е слънцето виновно,
или жалката луна,
че в съня си всяка нощ се будя,
уж от твоята ръка..
Стискам устните до болка,
пот облива цялото лице
и тялото тресе се като люлка,
бушува ужас в бедното сърце.
Уморена съм!
Дъхът ми бавно секва,
мисълта в нищото отеква.
Уморена съм..
От тебе ли,
от дните ли?
Не зная!
И пак от тебе да се будя
ще мечтая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...