Уморени са очите ми, любими, да се взират в пътя прашен все за теб.
Уморена е душата ми, прости ми, да копнее без минутка да се спре.
Уморено е сърцето да пулсира във очакване на всичко недошло.
Уморих се да тъгувам и умирам, ден по ден... безропотно…
Уморих се, трябва да отдъхна, да те чакам просто ме убива.
Знам безсънна ще замръкна, а очите тъжни... ще се взират.
© Стон All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
