Вземи ръката ми. Усещаш ли я как пулсира?
Нещо стене в мен и да излезе отчаяно напира.
Малко е, но ме пронизва, за да се отскубне.
Тайно моли в тишината тихичко да те прегърне.
Но пак далечно е и пак е някак глухо.
И сякаш плачеш, но в очите ти е сухо.
Объркано е, но и хаотично подредено.
Има смисъл, но дали за мен е отредено?
Вземи ръката ми дори и да не я усетиш.
Стига ми един ден просто за момента да се сетиш...