Вземи ръката ми. Усещаш ли я как пулсира?
Нещо стене в мен и да излезе отчаяно напира.
Малко е, но ме пронизва, за да се отскубне.
Тайно моли в тишината тихичко да те прегърне.
Но пак далечно е и пак е някак глухо.
И сякаш плачеш, но в очите ти е сухо.
Объркано е, но и хаотично подредено.
Има смисъл, но дали за мен е отредено?
Вземи ръката ми дори и да не я усетиш.
Стига ми един ден просто за момента да се сетиш...
© Виктория Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
