Вземи ръката ми. Усещаш ли я как пулсира?

Нещо стене в мен и да излезе отчаяно напира.

Малко е, но ме пронизва, за да се отскубне.

Тайно моли в тишината тихичко да те прегърне.

Но пак далечно е и пак е някак глухо.

И сякаш плачеш, но в очите ти е сухо.

Объркано е, но и хаотично подредено.

Има смисъл, но дали за мен е отредено?

Вземи ръката ми дори и да не я усетиш.

Стига ми един ден просто за момента да се сетиш...