Уморих се да бъда наивна,
да затварям смирено очи,
от преструвката дълга взаимна
и сънувани кратки мечти.
Уморих се да бъда покорна,
а сърцето на глас да крещи,
във съня си да бъда доволна,
а денят да ми носи сълзи.
Уморих се да бъда забавна
за приятели с тайни души,
а да зная,че беше отдавна
мойто време пропито с искри.
Уморих се да бъда фалшива
и да гледам със празни очи.
Ще си върна душата игрива
и стаените прашни мечти!
© Наташа Басарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
