Уморих се да бъда наивна,
да затварям смирено очи,
от преструвката дълга взаимна
и сънувани кратки мечти.
Уморих се да бъда покорна,
а сърцето на глас да крещи,
във съня си да бъда доволна,
а денят да ми носи сълзи.
Уморих се да бъда забавна
за приятели с тайни души,
а да зная,че беше отдавна
мойто време пропито с искри.
Уморих се да бъда фалшива
и да гледам със празни очи.
Ще си върна душата игрива
и стаените прашни мечти!
© Наташа Басарова All rights reserved.