Уморих се да бъда наивна,
да затварям смирено очи,
от преструвката дълга взаимна
и сънувани кратки мечти.
Уморих се да бъда покорна,
а сърцето на глас да крещи,
във съня си да бъда доволна,
а денят да ми носи сълзи.
Уморих се да бъда забавна
за приятели с тайни души,
а да зная,че беше отдавна
мойто време пропито с искри.
Уморих се да бъда фалшива
и да гледам със празни очи.
Ще си върна душата игрива
и стаените прашни мечти!
© Наташа Басарова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
